Галена - 100 живота

Пътя ми към теб е минало
вратата ми за теб заключена
никога не ти е стигало
да си с една, единствена.

На теб това ти е в гените
на няколко да си във вените.
Кажи ми от какво направен си
от ляво, че празен си.

А ти ме молиш
"Още малко, още малко, малко още".
Аз те питам
"Още колко, още колко, колко още".

Да имах 100, 100, 100 живота
щях да те търпя.
Изневерил, пил, бил с друга
да ти простя.
Да имах 100, 100, 100 живота,
но ми е един.
Тръгвай си, върви си
по ми е любим.

Всичко дето ми го подари
върнато е на адреса ти.
Няма да се промениш, видях
осъзнах, изтрезнях.

Аз когато плаках, ти се смя,
но отдавна чашата преля.
Сега като си тръгвам, псуваш ли
като мълча, чуваш ли.

А ти ме молиш
"Още малко, още малко, малко още".
Аз те питам
"Още колко, още колко, колко още".

Да имах 100, 100, 100 живота
щях да те търпя.
Изневерил, пил, бил с друга
да ти простя.
Да имах 100, 100, 100 живота,
но ми е един.
Тръгвай си, върви си
по ми е любим.

Дали ще издържа, дали ще продължа.
Дали ще си простя. че съм те пуснала.